НАЧАЛО > ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА 

 

До 1991 г.

sitePreparationDrawing.jpg
основноСтроителствоВИстория.jpg
picHistEquipmentII.jpg
ДоставеноОборудванеВИстория.jpg

1992 г. - 2001 г.

2002 г. - 2012 г.

NPP_pan_04.tif
beginningofworks.jpg
constructionWorks.png

След 2012 г.

1.JPG

Проучванията за изграждане на втора АЕЦ започват в началото на 70-те години на XX-ти век като в края на десетилетието е избрана площадка край гр. Белене, утвърдена с Постановление № 9 от март 1981 г. на Министерския съвет. Първоначално е предвидено изграждането на 4 енергийни блока, с възможност за разширение с още нови мощности.

Първоначалният проект на АЕЦ Белене е разработен в периода 1986-1987 г. от проектантските институти АЭП - Киев и Енергопроект – София и предвижда изграждане на 4 блока с реактори тип ВВЕР-1000/ В-320, аналогични на проектите на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй". 

Основното строителство започва през 1987 г. Разгърнато строителство на централата се осъществява през 1988-1990 г. като през този период за пъви блок са изградени реакторно отделение на главен корпус до котата на разполагане на херметичната защитна конструкция и металната носеща конструкция на машинна зала.

Паралелно се извършва доставка на голяма част от оборудването за общостационните обекти и за първи блок. Доставеното оборудване е съхранено на площадката на централата. 

С решение на Правителството на Република България от август 1991 г. строителството на АЕЦ Белене е спряно. Възложено е на Комитета по енергетика да организира изготвяне на технико-икономическа обосновка за изграждане в следващите години на паро-газова централа на площадката на АЕЦ — Белене, или на друга алтернативна площадка. Освен това, от съответните държавни органи се изисква да подготвят предложения за рационално използване на изградената инфраструктура, материалната и производствена база на площадката.

Между 1992 и 2001 г., са изпълнени редица изследвания и оценки с цел потвърждаване, че характеристиките на площадката са съобразени с международните изисквания и стандартите на Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ), както и за оценка на възможностите за продължаване на проекта с отчитане на съвременните изисквания за безопасност.

През целия период се осъществяват и мероприятия за консервация и съхранение на основните строителни конструкции и пре-консервация на съхраняваното на площадката основно оборудване.

На основание на резултатите от проведените до 2002 г. изследвания и с цел изпълнение на Плана за развитие на енергетиката на България с минимални разходи до 2020 г., Министерският съвет на Република България, с Решение № 853 от декември 2002 г., отменя решението от 1991 г. за спиране строителството на АЕЦ Белене.

С Решението на МС от декември 2002 г. се възлага на Министерството на Енергетиката и Енергийните Ресурси (МЕЕР) да организира необходимите проучвания на съвременни ядрени технологии за съответствие с изискванията на нормативните документи, действащи в България. След изпълнението на тези проучвания и анализи с Протокол № 17 от април 2004 г., Министерският съвет на Република България взема принципно решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ Белене.

През ноември 2004 г., след проведена процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), министърът на околната среда и водите, със свое решение по ОВОС № 18-8/2004 г., одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за строителство на АЕЦ Белене на площадка „Белене“.

През януари 2005 г. Националната Електрическа Компания ЕАД (НЕК) сключва договори с избраните консултанти, съответно Parsons E&C – Архитект Инженер на проекта и Deloitte – финансов консултант на проекта.

С Решения № 259 и 260 от април 2005 г., Министерският съвет на Република България определя проекта за обект с национално значение и взема решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 MW на базата на еволюционен проект с използване на апробирани технически решения с реактор с вода под налягане.

В периода от май 2005 г. до октомври 2006 г. е проведен конкурс за избор на технология и основен изпълнител на изграждането на АЕЦ Белене. В резултат е избрано предложението на Атомстройекспорт, Русия за изграждане на 2 блока с по 1000 MW, по еволюционен проект А-92 с реакторна инсталация В-466.

През ноември 2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания изпълнител "Атомстройекспорт" (АСЕ), с което започва практическото изпълнение на дейностите, като страните се ангажират да сключат впоследствие окончателен договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ Белене. Консорциумът CARSIB (Areva / Siemens) е определен за главен чуждестранен подизпълнител на АСЕ. Около 30% от дейностите по проекта са планирани за български подизпълнители.

Договорът за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ Белене между НЕК и АСЕ е подписан през януари 2008 г. Договорът включва условия за влизане в действие като до удовлетворяване на тези условия дейностите се изпълняват на база поредица от допълнения към споразумението от ноември 2006 г.

След изпълнение на всички предвидени разрешителни процедури по Закона за безопасно използване на атомната енергия и изпълнение на необходимите анализи, площадка „Белене“ е одобрена със Заповед на Председателя на Агенцията за Ядрено Регулиране (АЯР) от декември 2006 г. 

През 2007 г. са изпълнени задълженията за нотификация на Европейската комисия (ЕК) за инвестиционния проект съгласно Договора за Евратом. Положителното становище на ЕК е получено през декември 2007 г.

Проектирането на АЕЦ Белене е изпълнено в периода до 2008 г. като изготвената редакция 1 на проекта е обект на задълбочена оценка и впоследствие допълнена в резултат на комплекс от експертизи на национално и международно ниво.

 

В края на април 2010 г. е издадена редакция 2, която включва измененията, направени в редакция 1 и отразяване на бележките на АЯР и извършените в негова помощ независими български и международни експертизи. Редакцията е представена за одобрение от АЯР.

През септември 2008 г. на площадката на АЕЦ Белене, в присъствието на министър председателя, министъра на енергетиката, представители на парламента и на дипломатическия корпус, е даден официалния старт на дейностите по изпълнение на проекта.

Паралелно от средата на 2007 г. НЕК провежда процедурите за избор на стратегически инвеститор по проекта за изграждане на АЕЦ Белене. В резултат, през декември 2008 г. е подписан договор между НЕК и RWE Power AG за стратегическо партньорство при неговата реализация.

В периода юни 2008 – юли 2009 г., в съответствие с проект за подготвителни и интеграционни дейности, е извършен демонтаж на съществуващите конструкции, в резултат на което е разкрита баластровата възглавница на площадката и площадката е подготвена за изпълнение на строителните дейности по проекта на централата.

Впоследствие, през 2010 година, са изпълнени допълнителни дейности за защита на баластровата възглавница с цел нейното съхранение до получаване на разрешение за изпълнение на проекта за АЕЦ Белене.

През ноември 2008 г., между НЕК и АСЕ е подписано допълнение към Споразумението от ноември 2006 г., с което се възлага производството на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2 в периода до 2013 г. Допълнението касае основното оборудване за централата - реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.

През март 2012 г. министерският съвет приема решение № 250, с което отменя решенията от 2005 г. за определяне на енергиен обект ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение, и за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“.

Решението е обосновано с невъзможност към онзи момент да се структурира проектът по начин, който да гарантира икономическата му жизнеспособност в условията на световната финансова и икономическа криза в този период.

На 27.01.2013 г. в страната се провежда национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергия в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.


Съгласно официално обявените резултати,  в този референдум гласуват 1 405 463 граждани, представляващи 20.22 % от гражданите с избирателни права, от които с отговор „да" са гласували 851 757 граждани, което е повече от половината от броя на участвалите в националния референдум.

 

Поради факта, че не е достигната необходимата активност за признаване резултатите от референдума, през февруари 2013 г. решение по него взема Народното събрание, което, с това решение:  

  • Подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадката „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

  • Настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй“.

  • Препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.

В периода до 2016 г. между „Национална електрическа компания“ – ЕАД (НЕК), и „Атомстройекспорт“ – АД. се водят арбитражни спорове в Международния арбитражен съд към Международната търговска камара в Париж относно неуредени финансови взаимоотношения в резултат на изпълнение на дейностите по проекта. Окончателното решение по споровете е взето от Арбитражния Трибунал в Женева през юни 2016 г.


В края на 2016 г. НЕК придобива собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство за първи и втори блок на АЕЦ Белене и до края на 2017 г. цялото произведено оборудване е доставено за съхранение на площадката на АЕЦ Белене.  

В периода януари 2017 г. - октомври 2017 г. Институтът за икономически изследвания на БАН по поръчка на Българския Енергиен Холдинг изпълнява подробно изследване на тема „Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката“. Изследването констатира следният статус на проекта за изграждане на АЕЦ Белене:

  • налични оборудване и компоненти – изработено и доставено основно оборудване за първи контур (два комплекта);

  • състояние на площадката – извършени разрушителни работи за отстраняване на ненужни конструкции и започнати строителни работи на спомагателни обекти;

  • ниво на проектна готовност – изготвен технически проект и предаден за одобрение от АЯР, изготвени препоръки за корекции;

  • издадени решения и разрешения по проекта – валидни решения и разрешения по смисъла на Закона за Безопасно Използване на Ядрената Енергия, Закона за Опазване на Околната Среда и Закона за Устройство на Територията.

Към този момент, по данни на Министерството на Енергетиката, стойността на активите, относими към Проект АЕЦ Белене, е в общ размер над два милиарда лв., в т.ч. разходи за активи в процес на изграждане, лихви по заеми, разходи за консултантски услуги, разходи за държавни такси, разходи за придобиване на ДМА, включително сгради, инфраструктура, машини и съоръжения на склад.

През юни 2018 г. Министерският съвет приема решение, с което се отменя решението от март 2012 г. за прекратяване на по-нататъшните действия, свързани с осъществяване на проекта „Белене“, и възлага на министъра на енергетиката да възобнови дейностите по търсенето на възможности за изграждане на централата съвместно със стратегически инвеститор.

Това решение на правителството е във връзка с решение на Народното събрание на Република България от юни 2018 г. за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ Белене.

В изпълнение на горните решения през март 2019 г. НЕК отправя покана за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ Белене.

Според публикации по темата, през май 2020 г., инфopмaциoнния мeмopaндyм зa пpoeĸтa AEЦ Бeлeнe е изпратен дo вcичĸи ĸaндидaти включени в т.н. "ĸpaтĸa лиcтa" - Kитaйcĸaтa нaциoнaлнa ядpeнa ĸopпopaция (СNNС), Aтoмeнepгoпpoм AД - Pocaтoм, Kopeйcĸaтa xидpo-ядpeнa ĸopпopaция, Фpaмaтoм CAC – Фpaнция и Джeнepaл Eлeĸтpиĸ, CAЩ.