НАЧАЛО > ПЕРСПЕКТИВИ > СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

До 2020г.

След 2020г.

Приетата през 2011 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. не дискутира в детайли изграждането на нови ядрени мощности в страната, с изключение на потвърждаването на плановете за изграждане на 2000 MW нови ядрени мощности.  


За тази цел стратегията предвижда институционална подкрепа и мониторинг на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност, в т.ч. и за новата ядрена мощност, като проект с преобладаващо участие на чужди инвеститори.


Планираните срокове за въвеждане в действие на такава мощност не са указани, но в разчетите на енергийния баланс на страната, представени в стратегията, е предвидено увеличаване на производството на електроенергия от ядрени централи от 14.7 TWh (в периода 2010 г. - 2015 г.) до 22.3 TWh (през 2020 г.) и в последствие до 30 TWh (през 2030 г.).

Реализацията на „Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година", която е представена за обсъждане в Народното Събрание, е в пряка зависимост от успешната реализация на нови ядрени мощности в страната. 


В стратегията са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата, като са отразени националните специфики в областта на енергийните ресурси, производството, преноса и разпределението на енергия.


Както е подчертано в  стратегията, в документа на ЕК „Чиста планета за всички европейци“, който анализира възможните пътища за декарбонизиране на европейската икономика, се посочва, че климатично-неутралната енергийна система на ЕС през 2050 г. ще се базира основно на ВЕИ и на ядрена енергия.

Стратегията подчертава, че ядрената енергетика играе важна роля за гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, като в същото време предоставя енергия на достъпни цени и е ключов елемент за преминаване към нисковъглеродна икономика. Съответно, ядрената енергия, като доказан беземисионен ресурс, е и остава ключов елемент в структурата на енергийния баланс на страната. 


Респективно в стратегията е декларирано, че държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика в страната, включително чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощност от 1 000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.


Стратегията не визира конкретна площадка, на която се предвижда реализирането на посочения инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока. 

Съгласно публикуваното на 10 Декември 2021 г. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОД 2021 Г. – 2025 Г., Коалиционните партньори, подкрепили избраното на 13.12.2021 г. Правителство на Република България, се договарят да работят за постигане на политиките и реализиране на мерките посочени в отделните приложения към документа.

Във връзка с необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности в България и предвид продължаващата дискусия по отношение на бъдещето на двата съществуващи проекта в различна степен на развитие, в Приложение № 3. Енергетика към цитираното Споразумение е декларирано съгласието на всички Коалиционни партньори за реализацията на следните мерки, определени като дългосрочни:

„1. Развитие на ядрената наука и енергетика:

 

a. Поддържане и развитие на атомните мощности в АЕЦ Козлодуй. Това включва удължаване на срока на експлоатация съществуващите мощности;

 

b. Необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности, уточняването на типа на реакторите и площадките, да се прецени след независим експертен анализ, който да е публичен и на база икономическа целесъобразност, най-ниска цена и време за изграждане.“