top of page

НАЧАЛО > ОЩЕ > СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

До 2020г.

След 2020г.

Приетата през 2011 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. не дискутира в детайли изграждането на нови ядрени мощности в страната, с изключение на потвърждаването на плановете за изграждане на 2000 MW нови ядрени мощности.  


За тази цел стратегията предвижда институционална подкрепа и мониторинг на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност, в т.ч. и за новата ядрена мощност, като проект с преобладаващо участие на чужди инвеститори.


Планираните срокове за въвеждане в действие на такава мощност не са указани, но в разчетите на енергийния баланс на страната, представени в стратегията, е предвидено увеличаване на производството на електроенергия от ядрени централи от 14.7 TWh (в периода 2010 г. - 2015 г.) до 22.3 TWh (през 2020 г.) и в последствие до 30 TWh (през 2030 г.).

През 2020 г. е разработен проект на „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година", който е представен за обсъждане в Народното Събрание. 


В стратегията са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата, като са отразени националните специфики в областта на енергийните ресурси, производството, преноса и разпределението на енергия.

​

Стратегията подчертава, че ядрената енергетика играе важна роля за гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, като в същото време предоставя енергия на достъпни цени и е ключов елемент за преминаване към нисковъглеродна икономика. Съответно, ядрената енергия, като доказан беземисионен ресурс, е и остава ключов елемент в структурата на енергийния баланс на страната. 


Респективно в стратегията е декларирано, че държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика в страната, включително чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощност от 1 000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.


Стратегията не визира конкретна площадка, на която се предвижда реализирането на посочения инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока. 

​

Последните публикувани разчети за развитието на електроенергийния сектор на страната съдържащи дългосрочна прогноза са представени в следните документи:

​

И в двата документа са приети едни и същи допускания за изграждане на нови ядрени мощности:

  • Въвеждане на нови ядрени мощности на площадка Козлодуй съответно към 2035 г и към 2040 г.

  • Не се дискутират перспективите за реализация на ядрени мощности на площадка Белене.

 

В тази връзка през май 2025 г. БУЛАТОМ публикува своя позиция, в която сдружението обосновава, че за съхраняване на дългосрочната роля на ядрената енергетика като базова мощност, гарантираща стабилен енергиен микс на България е необходимо да се осигури своевременното изграждане на още една нова ядрена мощност, която да замести блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ след изчерпване на експлоатационния им ресурс.

bckEUStrategy
backCommissioningPlan

© 2026 BULATOM

bottom of page