НАЧАЛО > ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА > БЪЛГАРСКА ЯДРЕНА ПРОГРАМА

energyProduction.png

Началото на ядрената програма на България е поставено след Първата конференция на ООН в Женева (1955 г.), основана на принципа „атоми за мир“, който става стратегията на българската национална политика в тази област.


През 1957 г. България става съучредител на Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ) към ООН и оттогава е неин пълноправен член. МААЕ е световен център за осъществяване на сътрудничество в ядрената област.

През юни 1957 г. с решение на Министерския съвет е създаден Комитетът за мирно използване на атомната енергия (КМИАЕ). Основните му функции са да разработва и координира програмите за мирното използване на атомната енергия и да отговаря за международното сътрудничество на страната в тази област. 
 

Първата стъпка в мирното използване на ядрена енергия е изграждането на изследователския реактор IRT-2000 и реализацията на програма за ядрени приложения и научни изследвания. Реакторът е въведен в експлоатация през 1961 г. През 1999 г. той е окончателно спрян въз основа на постановление на Министерския съвет.


През 1966 г. е подписано споразумение със Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР) за закупуване на ядрени реактори за производство на електроенергия. Това споразумение поставя основите на българската ядрена енергийна програма.


Въвеждането в експлоатация на първия ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй” през 1974 г. записва важно национално постижение в съвременната история на страната – началото на ядрената енергетика не само в България, а и в Югоизточна Европа.


Изграждането на ядрените мощности на централата се осъществява в периода 1970-1991 г., на три етапа:


1970 – 1975 г.: Изграждане и пуск на първи и втори блок с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230, с два независими канала на системите за безопасност. Пускът на първи блок е през 1974 г., а на втори – през 1975 г.


1973 – 1982 г.: Изграждане и пуск на трети и четвърти блок с водо-водни реактори ВВЕР-440, усъвършенстван модел В-230, с трикратна резервираност на системите за безопасност. Пускът на трети блок е през 1980 г., а на четвърти – през 1982 г.


1980 – 1991 г.: Изграждане и пуск на пети и шести блок с реактори ВВЕР-1000, модел В-320, с херметична защитна обвивка, трикратна резервираност на системите за безопасност. Пускът на пети блок е през 1987 г., а на шести – през 1991 г.


С резултатите от своята дейност през годините, атомната централа се наложи като определящ фактор за стабилността на националната енергийна система и днес АЕЦ „Козлодуй” е най-големият производител на електрическа енергия в България.

В периода 2014 г. – 2018  г. е реализиран проект за удължаване на срока на експлоатация (PLEX) за блокове 5 и 6. Резултатите демонстрират техническите възможности на блоковете за дългосрочна експлоатация, съответно - до 2047 г. за блок 5 и до 2051 за блок 6. Впоследствие АЯР издава лицензии за експлоатация на блок 5 - до 2027 г. и на блок 6 - до 2029 г.


Експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ се изпълнява при спазване на изискванията за управлението на радиоактивни отпадъци, отговорност на Държавното Предприятие Радиоактивни Отпадъци (ДП РАО). След прекратяването на експлоатацията на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй се изпълнява и цялостна програма за тяхното извеждане от експлоатация. След освобождаването им от ядрено гориво блокове 1-4 са прехвърлени на ДП РАО за извършване на дейностите по дезактивация и демонтаж на конструкциите, системите и компонентите на блоковете.

Развитието на ядрената програма на България включва планове за изграждане на нови мощности. 

В началото на 80-те години, в близост до град Белене е избрана втора площадка за изграждане на нови ядрени блокове и през годините се влагат значителни усилия в развитието на последващи проекти на тази площадка.


През 2020 г. е одобрена друга площадка за изграждане на нови блокове, в непосредствена близост до площадката на АЕЦ Козлодуй.


Понастоящем проектите за изграждане на атомни електроцентрали на тези две площадки са на различен етап на развитие с оглед на обоснованите нужди от допълнителни ядрени мощности съгласно енергийната стратегия на страната.