НАЧАЛО > ПЕРСПЕКТИВИ > ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ
В началото на 2008 г. се оценява, че цената на договора за изграждане на централата „под ключ“ е приблизително EUR 4 милиарда, без отчитане на ескалацията на цените в процеса на изграждане.
През следващите години икономическите аспекти на реализация на проекта са обект на обстойно разглеждане и дискусия. Известни са редица разработки, които анализират различни сценарии и допускания относно оценката на икономическите аспекти на проекта.
Примери за такива са анализите на WorleyParsons NS (2009), NERA (2011), HSBC (2012), ЕNTSO-E (2015) и на Световната банка (2016).
Поради значително променените обстоятелства и икономически параметри, определящи условията на реализация на проекта, към настоящия момент може да се предположи, че тези анализи не биха могли да бъдат представителни без задълбочена актуализация.
През 2017 г. е публикуван доклад на Виенския Международен Център за Ядрена Компетентност (VINCC), изготвен по договор с Българския Атомен Форум. В доклада е направен извод, че довършването на централата с външен инвеститор и участие на държавата по схема ВОOТ (Build-Own-Operate-Transfer) е най-подходящия вариант, при който се ограничава финансовия риск и се запазва направената до тук инвестиция.
През октомври 2017 г. е публикуван доклад на тема „Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката“ изготвен от Института за икономически изследвания на Българската Академия на Науките (БАН) по поръчка на Българския Енергиен Холдинг.
Докладът на БАН анализира в дълбочина възможността проектът АЕЦ Белене да бъде реализиран на пазарен принцип, както и вариантите за отделяне на активите и пасивите на Националната Електрическа Компания (НЕК), свързани с проекта АЕЦ Белене, в отделно търговско дружество с цел провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Докладът включва финансови анализи, изготвени с цел да се оцени жизнеспособността на проекта за изграждане и експлоатация на АЕЦ Белене на базата на специално разработен финансов модел.
Анализът на различните варианти с помощта на този модел води до заключението, че за реализацията на АЕЦ Белене, като един финансово жизнеспособен проект, трябва да бъде осигурено удовлетворяването на редица основни фактори, които зависят от държавата и от бъдещия инвеститор като: договорените инвестиционни разходи и разходите за финансиране на дълга на проекта.
През юни 2018 г. Министерският съвет прима решение, с което се отменя решението от март 2012 г. за прекратяване на по-нататъшните действия, свързани с осъществяване на проекта АЕЦ Белене, и възлага на министъра на енергетиката да възобнови дейностите по търсенето на възможности за изграждане на централата, съвместно със стратегически инвеститор.
В резултат на това решение, през март 2019 г., НЕК обявява процедура за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ Белене, която е в ход.
Българската държава, чрез НЕК, си запазва правото на блокираща квота при вземането на решения по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в проектната компания.
Според Осмия национален доклад по Конвенцията за Ядрена Безопасност (КЯБ), публикуван през 2019 г., от лицензионна гледна точка не съществуват непреодолими пречки за реализация на този подход.