Европейски политики
НАЧАЛО > ОЩЕ > СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ > СЛЕД 2020 г. > ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ
Тези политики намират отражение и в „Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г., с хоризонт до 2050 г.", който е изготвен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.
Съгласно плана се предвижда изграждане на 2 000 MW нова ядрена мощност, която ще допринесе за енергийната сигурност на страната и региона.
В периода 2030-2040 г., делът на ядрената енергия се очаква да достигне 45% и 60% (съответно през 2035 г. и 2040 г.) от общото нетно производство на електроенергия, което определя ключовото значение от реализацията на такъв инвестиционен проект за енергийната сигурност на страната.
Планът предвижда също, при положително решение за изграждане на нова ядрена мощност, допълнително развитие на електропреносната мрежа по направлението север-юг и подсилване северната част на пръстен 400 kV.
В допълнение, европейската зелена сделка също не изключва развитието на ядрената енергия. Доказателство за това са двете стратегии на ЕК за интегриране на енергийния сектор и развитие на водорода, лансирани на 8 юли 2020г. по линия на Европейската зелена сделка.
В тях всички анализи и предложения се базират на данни от документа на комисията „Чиста планета за всички европейци“ и предоставят възможност за използване на ядрени технологии за производство на декарбонизирани газове, в т.ч. водород.