Проучване за

избор на площадка

siteSurveyThreeSites.jpg

До 1979г. са проучени 25 площадки, разделени на три групи:

  • Дунавски: Дунавци, Драгаш войвода (Бяла вода), Белене, Вардим, Батин, Стълпище, Рибарника, Мечка, Шлакоотвала, Аеродрума, Мартен, Бръшлян, Нова черна, в т.ч. и Козлодуй – разширение;

  • Черноморски: Шабла, Емона, Атия, Новоселци, Маринка (Ченгене скеле), Лозенец, Варвара;

  • Във вътрешността на страната: Кремиковци, Видраре, Леденик, Ивайловград.

 

В хода на проучванията за някои площадки са били открити изключващи фактори, поради което те отпадат от по-нататъшно сравнение и разглеждане, например:

  • Площадките “Бръшлян” и “Нова черна” - поради попадането им в район резервиран за питейна вода;

  • Площадка “Стълпище” - поради усложнено фундиране, голям обем планировъчни работи и потенциалната необходимост от изселване на село Стълпище;

  • Площадките по река Дунав: “Рибарника”, “Мечка”, “Шлакоотвала”, “Аеродрума” и “Мартен” попадат в 15 километровата зона на големия промишлен център Русе, с население тогава над 183 000 жители, всичките отстоят от държавната граница с Румъния от 1 до 1,5km, поради което също не са разглеждани като перспективни.

 

В крайна сметка са локализирани 9 потенциални площадки - 4 на река Дунав, 4 на Черно море и една във вътрешността на страната:

  • Бяла вода (Драгаш войвода), Белене, Вардим и Батин;

  • Емона, Новоселци, Маринка и Варвара;

  • Ивайловград.

 

При последващото разглеждане площадките по крайбрежието на Черно море не са съгласувани от компетентните органи включително Министерствата на Отбраната и на Туризма. Освен това тези площадки са в райони с повишена сеизмична активност, за усвояването им е необходим голям обем сложни планировъчни работи и не на последно място, използване на черноморска вода за техническо водоснабдяване, в това число и водоснабдяване на потребители свързани с безопасността, което към този момент не е благоприятно от гледна точка на предвижданата технология.


Площадка “Ивайловград” отстои на 16km от границата с Гърция и е разположена в близост до Одринската земетръсна зона, която не е добре изучена. В допълнение площадката се характеризира с недостатъчни водни ресурси, голям обем инженерно-подготвителни работи и също не е  съгласувана от компетентните органи.


Площадка “Драгаш Войвода (Бяла вода)” е в близост до бъдещия енергиен хидро възел на река Дунав “Никопол - Турну Мъгуреле” и поради геоложка несъвместимост също е отпаднала от разглеждане.


Съгласно разработените в Енергопроект през 1979г. допълнителни проучвания от гледна точка на геология, сеизмични характеристики, инженерни подготвителни мероприятия, организация на изнасяне на ел. енергията, санитарно-хигиенни и радиационни характеристики, като най-перспективни площадки за изграждане на втора АЕЦ са определени разположените на река Дунав площадки Белене, Вардим и Батин. (Изберете едно от наименованията за да научите повече)


В периода 1979-1981 г. за тези три Дунавски площадки са проведени голям обем инженерно-геоложки, хидроложки и други проучвания. От анализите на получените данни са направени следните окончателни изводи:

  • По териториални възможности в най-благоприятно отношение се намира площадка “Белене”, отстояща на 7,5km от границата с Румъния, докато “Батин” и “Вардим” отстоят съответно на 1,5 и 1,6km.

  • Геоложкият строеж на трите площадки е аналогичен. Алувиалните отложения са с мощност 15-20 метра, състоящи се от два хоризонта - горен глинесто-песъчлив и долен чакълесто-песъчлив. Основната скала в обсега на площадките е представена от дебелослойни глинести мергели.

  • Площадките попадат в район с еднаква сеизмичност. Площадка “Белене” има по-благоприятни сеизмични характеристики спрямо “Вардим” и “Батин” защото попада върху огромен блок от земната кора, в който отсъстват активни разломи, а площадки “Батин” и “Вардим” са в близост до Горно-Аблановската разломна зона.

  • По условията за циркулационно и техническо водоснабдяване и организация за строителство на хидротехническите съоръжения,  възможности за организиране на санитарно-защитна зона и от гледна точка на инженерно усвояване на площадката, развитие на генералния план на централата, строителство на районни комуникации най-подходяща се явява площадка “Белене”.

 

Площадка Белене е утвърдена за изграждане на втора атомна централа в България с Постановление № 9 от март 1981г. на Министерския съвет.